портал за стратегиски анализи
барај:
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
Свободата на медиите в Македония е на дъното
ноември 2012
Мартин
Минков
От тези вътрешни медии, които няма да е силно да кажа, че са изцяло под контрола на правителството, този проблем просто се премълчава. А отвън, пак повтарям, някак си стои в страни.

За съжаление, като цяло свободата на медиите и правото на свободно изразяване и на свободна редакционна политика, нека признаем, не са най-голямото достижение на демокрацията в Балканския регион - даже не деля нещата на Източни и Западни Балкани.

И все пак, ако бъдем максимално конкретни, в дъното на тази несвобода, в момента се намира Република Македония. Това е една тенденция, която започна преди няколко години, която за съжаление се задълбочава. Тя е констатирана и описана в докладите на ЕС, отнасящи се до напредъка на Република Македония, но на фона на ключовия проблем за държавата, за нерешените спорове с Гърция за името, недовършените реформи в сферата на законодателството и т.н., като че ли остават проблемите със свободата на словото и медиите в Македония на заден план. От тези вътрешни медии, които няма да е силно да кажа, че са изцяло под контрола на правителството, този проблем просто се премълчава. А отвън, пак повтарям, някак си стои в страни.

Фрапантен е примерът с интервюто на председателя на Сдружението на новинарите, така е официалното име на Съюза на македонските журналисти, Насер Селмани пред агенция БГНЕС, защото срещу него беше предизвикан истински взрив на атака, на нападка от страна на тези медии - 2 конкретни медии, които по принцип, ръководени от Драган Павлович - Латас, близкият медиен съветник на правителството и на премиера, по принцип пишат, изразяват, показват и внушават това, което примерно правителствените кръгове не могат да кажат в прав текст.

Селмани, според мен, в случая е атакуван по две линии, може би ще прозвучи странно, но първо, защото той е етнически албанец и второ, в качеството си на председател на Сдружението на новинарите, изразявайки, макар и собствено лично мнение, той засяга едни въпроси, които са табу в македонското медийно пространство - въпросите, свързани с неумението, нежеланието, неспособността на Република Македония да излезе от орбитата на бивша Югославия, в частност на Сърбия, да поведе една собствена независима външна политика и да прекрати корените, пъпната връв, върху която се гради и до голяма степен е структурирана общественополитическата обстановка в Македония, имам предвид пъпната връв с Белград.

Селмани казва нещо, което много хора в Македония мислят, но никой не казва гласно за стратегическия съюз Белград - Атина, за стремежа на Сърбия да има пряка граница с Гърция и какво е мястото в Македония, и как Сърбия се стреми чрез манипулиране на македонското политическо пространство да постигне своята цел. Той беше обвинен в смъртния грях - налагане на антисърбизъм, което не е точно така, защото няма нищо антисръбско по отношение на сръбския етнос в казаното от Селмани, но има нещо, свързано с водената от правителството в Скопие политика, когато става дума за взаимоотношенията със съседите. И към това, когато се добави фактът, че това изявление или мнение, между другото чест му прави на Селмани, че е казал това, което мисли, това мнение е казано пред българска агенция, това засилва тази остра реакция на проправителствените телевизия "Сител" и на вестник "Вечер".

Не бих казал, че ще се стигне до репресии, не бих искал да мисля за такова нещо. Те големите репресии вече станаха - те не стават с арести, със затвори, не дай Боже. За такова нещо никой не мисли, но така или иначе с финансови и други лостове, беше закрита и затворена най-гледаната, най-професионално правена и опозиционно настроена по отношение на сегашното правителство телевизия "А 1". Тя вече е ликвидирана. На нейно място вакуумът беше запълнен от навлизането на още по-силен правителствен, скрит макар, контрол върху всички останали медии. Стигна се до там, че стачкуващите и противопоставящите се на подобна медийна политика журналисти, водещи, редактори от телевизия "А 1", впоследствие след няколкомесечна пауза, буквално бяха купени - с добри заплати и позиции в останалите медии, където те вече не стачкуват и не застават срещу политиката на правителството. Бих се въздържал да говоря за конкретни имена, още повече, че те не говорят нищо на българската аудитория. Но тези водещи журналисти, които правеха кампанията в защита на медията и викаха подкрепете ни, дайте да се борим за демокрацията, след като изчезнаха от телевизионния ефир за няколко месеца, бяха приобщени в проправителствените медии. Сега вече имат съвсем друго поведение в ефира и по страниците на печатните издания. Подобни репресии имаше дори и в опозиционния "Утрински вестник" - със съкращаване на персонал, смяна на главни редактори и т.н. В този ред на фактологическо изброяване на нещата, репресиите се изразяват по такъв начин. Те не се изразяват в това да репресират някого физически, да го подведат под отговорност, вкарат в затвора и т.н.



Извадокот е превземен од:

http://news.bgnes.com/view/1043143

Коментари
Нема коментари.
 
Архива