портал за стратегиски анализи
барај:
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
България отново на кръстопът
февруари 2013
д-р Валентин
Катранджиев
Мастити политолози, социолози, икономисти и финансисти, гравитиращи около либерални НПО-та и фондации, финансирани от чужди финансови глобалистични и разузнавателни центрове, трудно биха могли да дадат рецепта, която да работи за националния интерес.

България отново след дълго време е във вихъра на промените. Започнали като граждански протести срещу енергийните монополи (ЕРП), те добиха ясно политически измерения, характеризиращи се с искания за тотална ревизия на сегашния политически модел. Под тотална ревизия на системата многото групи протестиращото гражданство разбират различни неща. За едни това означава въвеждане на пълна отчетност и прозрачност на публичната власт пред народа и превръщането на пряката демокрация – референдумите – в норма на участие на обикновените хора в обществено политическия живот на страната. За други това означава държавата да работи за интересите на гражданите, а не да обслужва тясно корпоративни и лобистки (наши и чуждестранни) интереси. От тук произтича искането за възстановяване на контрола на държавата върху стратегически отрасли на националната икономика, дори ако това ще бъде съпътствано с частична национализация. Тук, разбира се, нашият политически, икономически и финансов елит, който е продажен и компрадорски по своя произход и съдържание, се опитва да се противопостави с тезата, че това на практика ще отблъсне чуждестранните инвеститори. Трети виждат в промените средство за установяване на истинско народовластие, което според тях трябва да се осъществи чрез подмяна на цялата политическа класа, преформатиране на политическо представителство и иницииране на нови форми на представителство на гражданското общество във властовите структури.

Усещането е, че политическият ни елит въобще не е в час относно ставащото и последиците, които то може да има в дългосрочен план за изстрадалото ни отечество. Правителството абдикира, а президентът, който е продукт на управляващата партия, в момента се вживява в ролята на национален обединител и канал на общественото недоволство. Уви, неговият политически капацитет и опит са доста скромни, за да успее в това съдбоносно за страната начинание. Обслужващите медии отразяват протестите, но не правят дълбочинен анализ на ставащото. Мастити политолози, социолози, икономисти и финансисти, гравитиращи около либерални НПО-та и фондации, финансирани от чужди финансови глобалистични и разузнавателни центрове, трудно биха могли да дадат рецепта, която да работи за националния интерес. Те буквално са узурпирали медийното и експертното пространство и повтарят като папагали втръснали тези за постигната финансова стабилност, за опасността справедливите искания на протестиращите да не бъдат яхнати от едно следващо популистко правителство, което според тях ще е пагубно за България. Те съвсем съзнателно поставят знак на равенство между „популистко” и „патриотично” национално отговорно правителство.

Това, което обаче малко експерти казват, е че сегашните протести бележат пълния крах на така наречения преход. Сега имаме ситуация, сравнима със смяната на тоталитарната система през 1989-1990 г., а не толкова със събитията през гладната 1996-1997 г. България влезе във водовъртежа на промените през 90-те като победена страна в Студената война. Съветският тоталитарен диктат се смени с американско-западноевропейска система на зависимост. Прохождащата опозицията в лицето на СДС беше купена и направена послушна марионетка в ръцете на Запада. БСП не остана по назад в своята сервилност към чужди сили. Допусна се създаването на турската партия ДПС, което ще има дългосрочни негативни последствия върху националната сигурност и суверенитет. Беше възприет либералнодемократичният модел на развитие, характеризиращ се с мащабно и съзнателно отдръпване на държавата от управлението на икономиката. Индивидуализмът и личното забогатяване (без особено значение по какъв начин това става) и пазарът бяха издигнати на пиедестала на нова ценностна система. Вместо да се провежда политика за създаване на широка средна класа, преходът произведе едно полярно общество от 5-10% богати хора, повечето забогатели по престъпен начин, и мнозинство от бедни, оскотели, разочаровани хора. Приватизацията беше извършена по ужасяващо криминален начин с участието на целия политически елит. Нанесен бе удар върху българското общество, като се започне от ниво на семейство. Преходът произведе безпрецедентна по мащабите си икономическа високо продуктивна и образована българска емиграция, което отслаби значително потенциала на страната ни. Съзнателно се насърчаваха формите на гражданско противопоставяне на идеологическа основа. Противопоставиха ни на комунисти и антикомунисти, на десари-доносници и демократи и репресирани и прочие. Енергията на обществото не беше насочвана в съзидателна и градивна за държавата насока. Така постепенно беше разкъсана обществената тъкан, а солидарността и съгласието в обществото достигнаха своя критичен минимум. Във външнополитически план зависимостта ни от бившия Съветския съюз беше заменена с американска зависимост (по военностратегическите въпроси и сигурността) и икономическа (от Брюксел и основните западноевропейски играчи). А можеше да се възприеме идеята на активен неутралитет. И още нещо, вместо да се използва членството ни в НАТО и ЕС като средство за прокарване на националния политически и икономически интерес, политическият ни елит превърна страната в обект на влияние на външни сили, които работят успешно в превръщането ни в лесно управляема, подвластна територия, с топящо се с бързи темпове население. Редуцирането на българската армия до критичния миниум има пагубни последствия върху нейния боен дух. Българските въоръжени сили се сведоха до нивото на експедиционен корпус, използван за охранително–полицейски действия в рамките на натовските мироопазващи и мироналагащи мисии. „Реформирането” на армията има пряко външнополитическо последствие. Това са извести факти. Но е важно да се споменат отново в контекста на анализа на ставащото в страната.

Извадокот е превземен од:

http://obshtestvo.net/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82/

Коментари
Нема коментари.
 
Архива