портал за стратегиски анализи
барај:
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
  • ФАЗАН - портал за стратегиски анализи - FAZAN
България – Македония: в търсене изход от задънената улица
февруари 2013
д-р Валентин
Катранджиев
Според българските и македонските либерални експерти има дефицит на демокрация и в двете страни. Популистките им правителства са загрижени за собствения си рейтинг и провеждат националистическа политика. Македонските експерти не скриха факта, че дефицитът на вътрешнополитическа демокрация в Македония се отразява на шансовете на страната да стартира преговорите за членство в ЕС.


„Червената къща” стана арена на горещи дебати по заплетената македонска проблематика. Поводът е решението на българското правителство, заедно с останалите 26 членки на ЕС от декемврийската среща на Съвета на министрите на външните работи миналата година, да отложи за следващите 6 месеца датата за преговори за членство в ЕС на Бивша Югославска Република Македония. Спекулира се, че видите ли налагаме вето върху македонския евроинтеграционен процес, а в същност става дума само за отлагане началото на преговорите. Част от българското общество подкрепи решението на правителство като непопулярна, но необходима стъпка на фона на продължаващите безогледни примери на присвояване на българско културно-историческо наследство, антибългарска риторика в македонските медии и увеличаващите се случаи на дискриминация на македонски граждани с българско самосъзнание. Друга част, напротив, окачестви решението като крайна и контрапродуктивна стъпка, която работи против дългосрочните български интереси в Македония. Според тях трябва да се излезе от порочния кръг на взаимните престрелки, да се създават, а не да се рушат мостовете на разбирателство. Чрез открити и честни дебати между представителите на експертната общност и гражданското общество на двете страни трябва да се дефинират общите интереси - това, което ни обединява, а не разединява. И това да стане основа за развитие на добросъседството между София и Скопие.

В мразовитата вечер половин час преди събитието залата беше препълнена с правостоящи. Организаторите предаваха дискусията и в онлайн режим. Участваха експерти от македонското гражданско общество и медии - Борян Йовановски, член на борда на Хелзинкския комитет в Македония и бивш говорител на президента Борис Трайковски, Роберто Беличанец, председател на Центъра за медийно развитие, Йован Димитров, създател на македонска блогърско-медийна интернет платформа. От българска страна се включиха експерти - модераторът на дебатите директорът на българския филиал на Съвета за външна политика на ЕС Димитър Бечев, политологът Огнян Минчев, програмният директор в Центъра за либерални стратегии, бивш заместник-министър на външните работи на България (1997-1999 г.) и заместник главен преговарящ по време на преговорите за присъединяването ни в ЕС (2000-2001 г.) Антоанета Приматорова, и блогърът и създател на сайта Фондация „Четиринадесети януари” Константин Павлов-Комитата.

Срещата имаше няколко ключови дискусионни линии. Първата засегна националната идентичност и самоопределение. За Огнян Минчев традиционната българска политика е, че македонците са неразделна част от българската национална идентичност и история. Македония пък изгражда държавност като откроява различна от българската идентичност и нация. Това е порочен кръг, в който отношенията на двете страни зациклят. България прави стъпки да излезе от него. Първата е признаването на независимата македонска държава през 1992 г., без обаче да признае самостоятелна македонска нация и език. Подписването на декларацията „Костов-Георгиевски”за добросъседски отношения през 1999 г. е вторият опит - макар и индиректно София се отказва от защитата на български общности в Македония, а Скопие от някакво македонско малцинство в България и териториални претенции. Документът записва, че националното самоопределение е личностен избор на всеки гражданин от двете страни. Минчев смята, че няма шансове за успешен българо-македонски диалог, ако страните продължат да градят отношенията си върху политиката на идентичността. Изнасянето на тази политика според него от страна на македонското правителство на ниво ЕС през последните години е довела до логичната и правилна реакция на българската страна.

За Роберто Беличанец декларираната подкрепа на българското правителство за македонските българи, макар и индиректно е опит за спонсорирано налагане на групова идентичност отвън. Това щяло да предизвика конфликт както в македонското общество така в двустранните българо-македонските отношения. Според македонския медиен експерт, въпросите на идентичността са въпроси на разграничаването и противопоставянето.

Втората дискусионна линия бе съсредоточена върху състоянието на политическата демокрация и защитата на човешките права. Според българските и македонските либерални експерти има дефицит на демокрация и в двете страни. Популистките им правителства са загрижени за собствения си рейтинг и провеждат националистическа политика. Македонските експерти не скриха факта, че дефицитът на вътрешнополитическа демокрация в Македония се отразява на шансовете на страната да стартира преговорите за членство в ЕС. Според Борян Йовановски обаче, с претенциите си България и Гърция помагат на премиера Груевски да монополизира властта и да решава вътрешнополитическите си проблеми чрез сформиране на външни стереотипи и заплахи (Македония е представена като жертва на агресивни съседи, които заличават нейната идентичност и държавност). Според Беличанец пък ако има случаи да се накърнят правата на македонски граждани с българско самосъзнание, то разрешаването им трябва да е индивидуално, а не в групов етно-национален порядък. Димитър Бечев от камбанарията на оксфордската си академична закалка и англосаксонски либерални разбирания намира за важно България да защитава правата не само на етническите българи в Македония, но и да отстоява универсални принципи за човешки права. Тя би следвало да бъде приятел на всички македонски граждани независимо от тяхната етно-национална принадлежност. Ако заявяваме само българските интереси, България би била възприемана повече като външен враг, отколкото като съюзник. Тезата му се препокрива с мнението на македонските панелисти, които смятат, че България като отговорна страна членка, приела ценностите на ЕС, следва да се грижи за отстояване на универсални ценности, принципи и свободи в Македония, като й помогне в изграждането на демократични институции и системи – и те трябва да гарантират правата на всички граждани, в това число и онези, които се самоопределят като българи.

Третата дискусионна линия беше какъв е печелившият българския подход спрямо Македония, като се изхожда от динамиката на двустранния, регионален и европейски диалог. Българските експерти настояха за прагматичен подход, изчистен от емоционалност. Според Огнян Минчев, когато се нарушават правата на българите в Македония или се засягат икономически интереси на българския бизнес, страната ни трябва да излага законово-административна аргументация пред македонските власти за да разреши проблемите. Антоанета Приматарова настоява българската страна да обяви официална дефиниция за „добросъседски отношения” - такава според нея още нямало. България се държала като малко дете, което тропа по масата и не може да каже какво всъщност иска от Македония – поради това европейските ни партньори не могат да разберат българската позиция. Приматарова обяви позицията на проф. Божидар Димитров по македонския въпрос, квалифицирайки го като „неофициален говорител на българското правителство”. На базата на своя опит на заместник главен преговарящ по присъединяването на България към ЕС, бившият български дипломат съветва да не поставяме условия на Македония преди започване на преговорите за членство, а спорните въпроси от двустранните отношения да се решават в хода на самите преговори, като използваме максимално механизмите на преговорния процес.

Извадокот е превземен од:

www.bgarmy.bg 18.01.2013



 
Коментари
Нема коментари.
 
Архива